![]() ![]() Дива песенКриви, жилави дървета, вкопчени в брега висок, някаква игра на бесовете и шедьоври на самия Бог,
корените впримчени разсичат мъката на тоя камънак, вятърът върлува, дъжд завлича в урвата пръстта, самия бряг...
Може би небето в тях опира (то ли ги превива?), но без звук пъплят те нагоре без да спират, водят спора именно оттук
и кривят се, и опипват всяка педя на живота, и тръбят с гласа си сипкав клонищата им хоботи...
Рев безмисле, стон или проклятие... Този глас е само камертон, той е мисълта или самата Жажда, без илюзии, без дом,
той непонятен за човека (а човекът не е ли такъв...), може би обраслата пътека в джунглата на неговата стръв
и изгарящ, и прогизнал от жарава и вода, и нечуван, и пронизващ съществото на света.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|