напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Дива песен


Криви, жилави дървета,

вкопчени в брега висок,

някаква игра на бесовете

и шедьоври на самия Бог,

 

корените впримчени разсичат

мъката на тоя камънак,

вятърът върлува, дъжд завлича

в урвата пръстта, самия бряг...

 

Може би небето в тях опира

(то ли ги превива?), но без звук

пъплят те нагоре без да спират,

водят спора именно оттук

 

       и кривят се, и опипват всяка педя на живота,

       и тръбят с гласа си сипкав клонищата им — хоботи...

 

Рев безмисле, стон или проклятие...

Този глас е само камертон,

той е мисълта или самата

Жажда, без илюзии, без дом,

 

той непонятен за човека

(а човекът не е ли такъв...),

може би обраслата пътека

в джунглата на неговата стръв —

 

       и изгарящ, и прогизнал от жарава и вода,

       и нечуван, и пронизващ съществото на света.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух