Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

В памет на Михаил Чохаджиев

Земята пак дроби грижливо

със сечиво и мисъл той —

сред юлското море от зной

гребе към бряг нетърпеливо

археологът Ной.

В кръвта му е ковчегът-кораб

със всички земни твари.

Лопатката в дланта му пари

и тесен сякаш е затворът

от мисли стари.

Какво ли пак се е залисал

с пръстта безизразна и сива —

ту червей пропълзи лениво,

ту мравка ще пробяга с писък

от време живо.

Пак спира земното въртене,

озъбва се културен пласт —

далече и на миг от нас

блести отминалото време,

въздишка, власт...

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!