![]() ![]() Лицата на градаГрадът бе преизподня днес така е садистично лятото, че би било безинтересно, какво ли пък е там, оттатък;
градът понякога е рай, понякога градът е чувство и да живееш е игра, магия, музика, изкуство;
градът е като дребна вещ тъй, както си вървиш, я губиш особено ако си смешно неразбираем или влюбен;
градът е като полъх свеж сред грозния си дъх бензинов, градът е като луд брътвеж през пролет, лято, есен, зима;
градът е като истукан, замръзнал в своето търпение, градът е жрец богоизбран и мястото му е свещено;
градът е като океан от лутане, лъжа и истина, градът е просто изигран и, може би, тъй му е писано
да бъде нещо, нещо още; да бъде и не бъде същия... Но, хайде, стига... Лека нощ, Приятни и спокойни сънища!
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|