напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Лицата на града


Градът бе преизподня днес —

така е садистично лятото,

че би било безинтересно,

какво ли пък е там, оттатък;

 

градът понякога е рай,

понякога градът е чувство

и да живееш е игра,

магия, музика, изкуство;

 

градът е като дребна вещ —

тъй, както си вървиш, я губиш —

особено ако си смешно

неразбираем или влюбен;

 

градът е като полъх свеж

сред грозния си дъх бензинов,

градът е като луд брътвеж

през пролет, лято, есен, зима;

 

градът е като истукан,

замръзнал в своето търпение,

градът е жрец богоизбран

и мястото му е свещено;

 

градът е като океан

от лутане, лъжа и истина,

градът е просто изигран

и, може би, тъй му е писано —

 

да бъде нещо, нещо още;

да бъде и не бъде същия...

Но, хайде, стига... Лека нощ,

Приятни и спокойни сънища!

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух