Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Пак ме стопля стаената някъде в мен

неизказана радостна тръпка —

този миг е отминал и несътворен,

като нечии чакани стъпки,

този шепот прониква у мен отпреди,

отпреди да го има човека,

този полъх на вечност, вселена, звезди,

на вода и на пръст и на пепел.

Тази тръпка, която наричат живот,

и която надхвърля живота.

Детски смях... А човекът, животът — какво? —

Отпреди и нататък, дълбоко.

Там някъде в него и нейде отвъд

грее меко голямата тайна

и мъждука в тревата заспалият път —

непознат, даже непознаваем.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!