![]() ![]() Пак ме стопля стаената някъде в мен...Пак ме стопля стаената някъде в мен неизказана радостна тръпка този миг е отминал и несътворен, като нечии чакани стъпки,
този шепот прониква у мен отпреди, отпреди да го има човека, този полъх на вечност, вселена, звезди, на вода и на пръст и на пепел.
Тази тръпка, която наричат живот, и която надхвърля живота. Детски смях... А човекът, животът какво? Отпреди и нататък, дълбоко.
Там някъде в него и нейде отвъд грее меко голямата тайна и мъждука в тревата заспалият път непознат, даже непознаваем.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|