Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Дали пътувам аз в оградата

дали нанейде полетях

или изтлях отдавна в кладата

на струпания в мене страх,

нали по улиците носех

в джобовете си само дим,

във който моите въпроси

се давеха... Неразличим,

въздушен, утаено земен

се гмурках в мътната вода

към дъното и все приемах,

че то е отговорът „да“...

А всичко е бездънно ясно,

а дъното е охлюв свит —

и тъмнината в мен проблясва

като в морето гръб на кит.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!