Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

В тишината на замрялото пристанище,

под обстрела на убийствения фар

луната се промъква като скитник,

замислен с основание за своето

окаяно и жалко положение...

А долу върху водното мъртвило

я чакат с присмех някакви петна,

люлеещи се най-самодоволно —

да, лунната пътека... Тя е глупост,

приличаща на ято мъртви риби

в аквариума мътен на живота,

а някъде от храсталака

развратно стене някаква китара —

лениво тяло, сладостно и кухо —

попива в мрака лепкавата песен,

разплута, обезформена и празна,

предъвкана, действителна, безлична...

А горе е луната, осветяваща

света, неизлечимо апатичен

в напразния си опит да присъства.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!