![]() ![]() Лунна светлинаВ тишината на замрялото пристанище, под обстрела на убийствения фар луната се промъква като скитник, замислен с основание за своето окаяно и жалко положение... А долу върху водното мъртвило я чакат с присмех някакви петна, люлеещи се най-самодоволно да, лунната пътека... Тя е глупост, приличаща на ято мъртви риби в аквариума мътен на живота, а някъде от храсталака развратно стене някаква китара лениво тяло, сладостно и кухо попива в мрака лепкавата песен, разплута, обезформена и празна, предъвкана, действителна, безлична... А горе е луната, осветяваща света, неизлечимо апатичен в напразния си опит да присъства.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|