Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Радиото тананика нощем

и ме тъпче с късове досада,

времето е глупаво, изобщо

мина и замина листопада.

Мръсносива и кафява есен —

облаците пъплят като лава

и от сивото небе надвесен

Господ сам се мръщи и прозява;

всеки мисли: „...вече не се трае...“,

всяка клетка клетка е за тялото,

сивите врабчета пак блуждаят

като дребни атоми от цялото...

И какво остава? Пролетта ли?

Може би лъжа е тя, безсмислица,

като нещо чакано, прехвалено,

повече от всяка днешна истина.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!