Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

На гарата години чаках,

изчезнах от досада стрит,

но влаковете закъсняха,

закъсаха като мечти.

Над мене музика гърмеше

от долнопробния бюфет

и цяла истината беше

протяжен писък на кларнет,

артериите на живота

и този обезформен ред

преливаха от безразборно

и сляпо тъпчене напред,

в което кръвната утайка

с телцата си като бульон

се наслояваха безкрайно

върху оплютия перон...

И над напеченото сиво

на хоризонта празен

топеше се локомотивът

в устата на миража.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!