напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Гара


На гарата години чаках,

изчезнах от досада стрит,

но влаковете закъсняха,

закъсаха като мечти.

 

Над мене музика гърмеше

от долнопробния бюфет

и цяла истината беше

протяжен писък на кларнет,

 

артериите на живота

и този обезформен ред

преливаха от безразборно

и сляпо тъпчене напред,

 

в което кръвната утайка

с телцата си като бульон

се наслояваха безкрайно

върху оплютия перон...

 

И над напеченото сиво

на хоризонта празен

топеше се локомотивът

в устата на миража.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух