напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Сутрин


Спокойно, тихо и без нерви

денят започва своя ден —

при вас не е така навярно,

не е така в самия мен.

 

Пак втурваме се вкупом всички —

лица и лакти, зъби, нокти —

ожесточено бавно тичаме

по стълбищата на живота,

 

надгробният ни камък грее —

на слънцето заел си поста —

и мислите ни се белеят

на камъните като кости,

 

огризките, които гоним,

във вените ни се затлачват

и в тинята от бегли спомени

обувките ей тъй ни влачат...

 

И само пулсът на комарите,

пияни от кръвта ни, кротко

трепти из въздуха, попарен

от суха пепел и безропотност.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух