Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Спокойно, тихо и без нерви

денят започва своя ден —

при вас не е така навярно,

не е така в самия мен.

Пак втурваме се вкупом всички —

лица и лакти, зъби, нокти —

ожесточено бавно тичаме

по стълбищата на живота,

надгробният ни камък грее —

на слънцето заел си поста —

и мислите ни се белеят

на камъните като кости,

огризките, които гоним,

във вените ни се затлачват

и в тинята от бегли спомени

обувките ей тъй ни влачат...

И само пулсът на комарите,

пияни от кръвта ни, кротко

трепти из въздуха, попарен

от суха пепел и безропотност.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!