напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Дом


Прахът, мърсотията, даже водата

втвърдяват полека бетона в душата,

компромиси, страх, егоизъм, приличие

градят този дом от панели безлични.

 

Това  равновесие кротко, мечтано

от пода извира, струи от тавана

и само мухите спокойно и весело

откриват простора на стаите тесни.

 

Стъклата са чисти, паркетът — излъскан,

тече и кръвта укротена, не блъска,

и всичко, и нищо — със смисъл и стойност

сред тоя оазис от ред и спокойствие.

 

А сила не стига, захвърлил мечтата,

да тръгнеш нагоре покрай перилата,

където над тебе в таванската стая

смъртта и животът на табла играят,

 

и зарове тракат, и лее се бира —

тук някой се ражда, там други умират,

в мазето забравен, отдавна напуснат,

духът все пак, може би, още е тук.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух