![]() ![]() ДомПрахът, мърсотията, даже водата втвърдяват полека бетона в душата, компромиси, страх, егоизъм, приличие градят този дом от панели безлични.
Това равновесие кротко, мечтано от пода извира, струи от тавана и само мухите спокойно и весело откриват простора на стаите тесни.
Стъклата са чисти, паркетът излъскан, тече и кръвта укротена, не блъска, и всичко, и нищо със смисъл и стойност сред тоя оазис от ред и спокойствие.
А сила не стига, захвърлил мечтата, да тръгнеш нагоре покрай перилата, където над тебе в таванската стая смъртта и животът на табла играят,
и зарове тракат, и лее се бира тук някой се ражда, там други умират, в мазето забравен, отдавна напуснат, духът все пак, може би, още е тук.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|