напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Мост


Дори над мисълта за мост не се смили реката

и към митичното море се влачи все нататък,

 

години вече тя тече тържествено ленива

или като хилядоглава прокоба се увива,

 

и мостовете къса тя, и мисълта ми бледа,

но отказът от всеки мост е нейната победа,

 

човек от нейния диктат не може да избяга,

на как ли да се отречеш от чувството за двата бряга,

 

как може да си само тук или да бъдеш все оттатък...

Понесла клони, пръст и дни, пълзи в живота ми реката,

 

а уж бе тръгнала напред от някакъв си бистър извор —

тя мостовете не търпи и правото на избор.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух