![]() ![]() В скобиРасте трева като измама сред четвъртития пейзаж (суровата бетонна драма, мечтан житейски амбалаж)
и думите ми зли и груби, като в претъпкан автобус (не мога и да ги изгубя, в главата ми са наизуст),
летят в посока безпосочна, умират нейде, тук и там (да се надявам е безочие, че някой ще ги чуе, знам) -
към грозното приспособява (към грозно, страх, какво ли не...) дано там нещичко остава дърво, мечта, трева поне...
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|