Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Расте трева като измама

сред четвъртития пейзаж

(суровата бетонна драма,

мечтан житейски амбалаж)

и думите ми зли и груби,

като в претъпкан автобус

(не мога и да ги изгубя,

в главата ми са наизуст),

летят в посока безпосочна,

умират нейде, тук и там

(да се надявам е безочие,

че някой ще ги чуе, знам) -

към грозното приспособява

(към грозно, страх, какво ли не...)

дано там нещичко остава —

дърво, мечта, трева поне...

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!