Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Градът е някаква машинария —

доста неприятно като хипотеза —

и, все пак, за какво ли му е виещата

с вълчи глас към месеца поезия?

Не му ли стига воят в тези глупави

негови полезни механизми?

улици, коли и сгради, струпани,

като при потоп... Какво излиза?

Нима това, че просто съществува,

не е напълно достатъчно,

защо, и без да знае сам, пътува

като керван през пясъците?

Защо в нажежения въздух,

раждащ миражи и истини,

градът, като номад безразсъден

губи посока на своите мисли?

Градът е недоказана мистерия

напук на своя смазващ реализъм —

къде е съществото му неръкотворно

все мисля...

Ала нищо не излиза.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!