напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Полет


Какъв е тоя плясък на крила,

който слухът не долавя,

как ли прониква и, като метла,

разпръсква словесната плява?

 

Прастарият копнеж да полетиш

едва ли някого ще изненада —

и, все пак, що е полет? Току-виж

човекът от високото пропада

 

Не зная вече и кого да питам —

от смисъл сякаш е лишено всичко,

и, все пак, майстор Манол литнал

напук на стоене, пълзене, боричкане,

 

забравил той за майсторския хал

и майсторски скроената робия,

дори на подозиращ за Дедал,

политнал от високата джамия

 

Законът стар на земното притегляне

Остава да не му е бил известен,

какво ли още? Знам ли, но го теглело

нещо тъмно или много честно.

 

Политнал... Ала паднал! Все едно,

но майсторът-легенда все полита

напук на общество и власт, закон,

без никого за полета да пита.

 

Политнал, казват някой си Манол

и ей така се сринал на земята...

Останалото е митичен произвол

или пък просто

          вятър от крилата му.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух