напред назад Обратно към: [Георги Господинов][СЛОВОТО]



Елфриде


Ето така свършва всичко. Като в слаба пиеса, която е зациклила и сега трябва да се случи нещо извънредно, да даде тласък на действието, и понеже няма деус махина, какво, какво.... Ами да, телефонът. Телефонът звъни. Телефонът звъни винаги три пъти. Във всички пиеси и филми на света. Ето и сега, защо го вдигам едва на третия. Госпожа Йе, да, моля, (и защо трябва да казвам моля, кого моля всъщност, езикът, ето потвърждение, е изтъкан от насилие, от Нобеловия комитет?, ама защо аз? Като момиченце, което обвиняват, че жестоко е измъкнало едната ръка на любимата си кукла от ставите, не, не, но човекът отсреща е неумолим, да, да... да, да, отвръщам аз вече съм се предала, нека помисля, казвам и затварям.

Да откажа или да не отказвам, е, сега всички принцеси ще умрат от смях и особено Джаки, с розовото костюмче. Церемония, светскост, персони... Какво ще си облечеш мила, ами да, аз нямам костюм за церемонията, дали това е основателен довод за отказ, не, наистина нямам, освен онова жакетче с големите копчета отпреди три години, не, не нямам, а и то започва да се офитилва едва видимо, но все пак започва... Господи, говоря като, като жена, като персонаж, като Клара Ш., като Джаки и Мерилин. Освен това, ами ето, да, имам фобия от общество, това вече е сериозно. Ще откажа, ще откажа присъствието си, ще откажа тялото си там, ще им пратя запис на нобеловата си реч, те ще гледат двуизмерното ми изражение, там в голямата барокова зала, а аз триизмерно ще си седя тук, в кухнята и ще беля лук неудържимо, и неудържимо ще плача. Лукът е добро оправдание, много женско, много Силвия Плат, и заяради нея ще беля лук, ще беля и ще си порязвам палеца, ще плача и ще си порязвам палеца, триизмерна и кървяща докато някъде другаде ще аплодират плоската като чируз двуизмерна, чистичка, ненаранима, сурова, неплачеща Елфриде. Ето така свършва, не, по-лошо, продължава всичко.

 

 

Текстът е четен от Георги Господинов на премиерата на сборника с пиеси на Елфриде Йелинек "Драми" - НДК, 14 декември 2005 г. (вижте репортаж).

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух