Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Носталгия по пощенските картички, които

баща ми е събирал в чекмеджето си,

по техните изрязани сърца и надпис -

"Щастливи като тези двамата".

Носталгия по Жан Маре, Лолобриджида,

по стари руски филми за войната,

по снимките "На всеки километър"

(аз имам огледалце с Митко Бомбата).

Носталгия по стария креват на село

със изрисуваната табла - турскосиньо,

две лодки в езеро пред замъка,

а в езерото лебеди (масло).

Носталгия по стенното ковьорче

и Тя, извезана във профил със червено,

първата жена в живота ми - конецът

на лявото й рамо е протъркан.

Носталгия по тихите следобеди

и по унесеното бръмкане на уморените

мухи на шейсетте - измрели са отдавна,

наверно още същия следобед.

Носталгия по селските ни гробища,

по каменните кръстове, напечени от август,

в които меря ръста си и сричам

първите си думи - о... печа... ле... ните.

И нека новата 68-а разкъса мъката

и озари на Щастието пътя Ви...

След седем дни ще се родя и ще забравя.

Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1998 Георги Господинов. Всички права запазени!