Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.

Искреше ден, но и денят

любовен беше.

Пружината с отмерен ямб

редеше дълга - кратка,

а някой псуваше пиян

и блъскаше вратата.

Но тя не чува. Още... О!

О, кой ще изгаси телата!

Един студен внезапен нож

потъваше в ребрата ми.

Леглото мина в анапест.

Мъжът зад нас ревеше...

В ръцете ми гореше свещ,

Свещта гореше...

Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1998 Георги Господинов. Всички права запазени!