Георги Господинов - Естествен роман

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Естествената история не е нищо друго, освен назоваване на видимото. Оттук произтича нейната очевидна простота и това нейно поведение, което отдалеч изглежда наивно - в такава степен то е просто и наложено от очевидностите на нещата.

Един Модерен Французин
1966, Paris

Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.

Разделяме се. В съня раздялата е свързана единствено с напускане на дома. Всичко в стаята е опаковано, кашоните са подредени до тавана и все пак е просторно. Коридорът и другите стаи са пълни с роднини - мои и на Ема. Нещо си шушукат, шумолят и чакат какво ще направим. С Ема стоим до прозореца. Остава само да си разделим един куп грамофонни плочи. Изведнъж тя вади най-горната плоча от плика и силно я мята през прозореца. Тази е моя, казва. Прозорецът е затворен, но плочата минава през него като през въздух. Инстинктивно вадя следващата и също я мятам. Плочата се носи като летяща чиния, върти се около оста си като поставена на грамофона, само че по-бързо. Чува се свистенето й. Някъде над казаните за боклук заплашително се насочва към ниско прелитащ мърляв гълъб. В първия миг изглежда, че сблъсъкът ще бъде избегнат, но веднага след това с ужас виждам как острият ръб на плочата меко потъва в охранената му шия.

Всичко се случва като в забавен каданс и това засилва ужаса. Чуват се съвсем ясно няколко кратки тона, докато плочата прерязва шията. Острата кост от гръкляна на гълъба просвирва за миг, докато минава през пистата на грамофонната плоча. Само началото на мелодията. Някакъв шансон. Не помня. Шербургските чадъри? О, Paris? Кафенето с трите гълъба? Не помня. Но музика имаше. Отделената глава продължава да лети още няколко метра по инерция, а тялото меко тупва в праха около казаните. Кръв няма.

Всичко в съня е безкрайно изчистено. Ема се навежда и хвърля следващата плоча. После аз. Тя. Аз. Тя. Всяка плоча повтаря това, което се случи с първата. Тротоарът под прозореца е пълен с птичи глави, сиви, еднакви, със спуснати ципи над очите. При всяка паднала глава роднините зад нас отривисто ръкопляскат. Мица стои на прозореца и хищно се облизва.

Събудих се с болки в гърлото. В началото мислех да разкажа съня си на Ема, но после се отказах. Просто сън.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]