напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



5


Сватби на растения

Линей

 

Бременността на жена ми вече личеше. Тази невинно звучаща фраза има друго дъно, ако ви кажа, че... как да кажа... авторът на нейната бременност не бях аз. Бащата беше друг, а тя все още беше моя жена. Бременността й се отразяваше добре, внасяше някакво успокоение в движенията й, приятно заобляше острите й рамене.

Изпращах я до дома й след последното дело от развода. Какво правят хората в такива случаи. От няколко дни бях наел квартира наблизо и Ема предложи безумната, стори ми се, идея да си направим една последна снимка заедно. Съвсем като на сватба. Влязохме в първото фото. Фотографът беше от ония мили приказливи старци, дето на всяка цена искат да разберат повода за снимката. "Семейна ли?" - сякаш от това зависеше каква бленда да сложи. Нагласяваше ни прекалено дълго, накара ме да я прегърна, после да си държим ръцете, извръщаше лицата ни едно към друго, поглеждаше през окуляра и пак идваше при нас. Най-накрая щракна, отрупа ни с пожелания за щастлив семеен живот и много деца, явно на жена ми наистина й личеше, и ни пусна да си ходим.

 

 

00

 

- Най-велико за 90-те си остава онова гмуркане в най-мръсната тоалетна на Шотландия от "Трейнспотинг".

- Ами виж и филмите на Фасбиндер, на Антониони, навсякъде ще видиш по една важна сцена в кенеф. Ами Кустурица, с оня смешен опит за самоубийство в тоалетната. Май от "Баща в командировка". Увисна на казанчето и вместо да се обеси, си пусна водата.

- Не харесвам Кустурица. Ленив и досаден. Балкански коч, сантименталист.

- Добре де, зарежи Кустурица. Виж как Надя Ауерман позира на Хелмут Нютън върху тоалетна чиния, а Наоми Кембъл се налива с бира, клекнала с изути бикини на същото място. И то върху обложката на първия си албум. Да ти се прииска да се преродиш в тоалетна чиния.

- Преди година в Хонгконг азиатски съдържатели на обществени тоалетни и експерти от бранша се събрали на симпозиум. Пишеше го в някакъв вестник. И знаеш ли какви доклади са си чели там. Нещо от рода на "Практически способи за елиминиране на лошите миризми" и "Историческо развитие на обществените клозети в провинция Гуангцзю". А най-готиното заглавие беше "Анализ на гражданското удовлетворение в публичните тоалетни на Република Корея". Трябва да съм си запазил някъде това парче вестник.

- Един приятел беше ходил в Пекин и разправяше за тамошния кенеф на аерогарата. Едно дълго хале, разделено на килийки с високи не повече от метър стени, нали китайците са дребосъци, и без таван от горе. Клякаш си в килийката, стърчиш от кръста нагоре, а от двете ти страни вежливи китайчета ти кимат и се усмихват. Под тебе тече една вада, в която, ако се взреш, можеш да видиш изпражненията на всички от лявата ти страна.

- В армията имаше същите кенефи. Сега само като се сетя за тях и ми засмъдяват очите. Караха ни да засипваме с хлорна вар за дезинфекция. Направо ослепяваш. За кенефите отговаряха фатмаците и като искаха да си го изкарат на някой от нас, го пращаха да чисти. Един новобранец, за да си отмъсти, беше откраднал цяло кило мая от кухнята и го изсипал в дупките. И като кипна оная гмеж, като се изду и преля.

- А в Берлин на един кенеф пишеше: "Яжте лайна. Не е възможно милиони мухи да грешат." На немски, естествено.

- Някой иска ли допълнително сос?

- Графитите в кенефа са си отделна глава в "Историята..." Защо човек точно там се отпуска да пише? Повечето от тези, дето пишат, едва ли имат вън от клозета тази склонност. Сигурен съм, че не са написали и ред на хартия. Стената на клозета обаче е особена медия. Публикацията там носи други удоволствия. Дали когато човек остане сам със себе си се задействат скрити механизми, първичният инстинкт да пишеш, да оставяш знак. Няма да се учудя, ако всички скални рисунки из пещерите са чегъртани, докато първобитният човек е клечал по голяма нужда.

- Обаче е трудно за доказване, щото екскрементите са нетрайни, с кратък период на разпадане.

- И все пак не е зле да се изследват местата около скалните рисунки. Но да се върнем на графитите в клозета. Най-изолираното и самотно място на земята се оказва твърде публично. Навремето само там можеха да се открият антиправителствени лозунги. Цялата смелост на обществото се изливаше именно там, по стената на кенефа.

- Интимни клозетни революции. Егати смелостта, егати обществото. Точно когато се насират от страх, ще ми драскат по стените "Долу Т.Ж." и "Кур за БКП". Изобщо не ми ги приказвай. Ей такова е цялото ни дрисливо дисидентство. Единственото обществено място, където тия хора са протестирали, са били обществените тоалетни. - Бурни и нестихващи ръкопляскания...

- В един клозет преди години пишеше: "Не се напъвай, тук няма норма."

- Добре де, аз какво съм казал. Клозетът беше единственото свободно от надзор място. Единствената реална утопия, в която властта отсъства, всички са равни и всеки може да върши каквото си поиска под прикритието, че върши това, за което е влязъл. Усещане за абсолютна освободеност . Подобно чувство можеш да изпиташ само в гроб и в клозет. Интересното е, че и двете са с приблизително еднакви размери. От друга страна, във всички тези позиви...

- Позивите за уриниране като позиви на протеста. Тема за дисертация.

- Трай малко... та във всички тези позиви по стените на кенефа може изобщо да не съществува политически импулс. Всичко може просто да е бунт на езика. В клозета не влиза само твоето тяло с твоята долница, с него влиза и езикът. Езикът също има нужда да си разпаше панталона, да му отпусне края, да изприкаже онова, което му се е насъбрало за целия скапан ден, за целия лайнян живот. Слушаш тъпи приказки, четеш тъпи вестници, говориш с тъпи хора и като останеш сам в кенефа, ти се иска най-човешки да напишеш "кур" на стената. Това са му на езика малките и големи нужди. И сега, като си бъбрим за кенефи, ние всъщност говорим за езика.

- Само да ви кажа, че дробчетата истинаха, мозъкът лояса и аз трябва да си ходя. А сега жена ми, като ме пита кво толкова си приказвахте, ще й кажа: лайна.

- Каза го! С твоя гнуслив език?! Момчета, да пием за него. Мисля, че това е просветлението.

 

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух