напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



6


Ще ми се някой да каже:
този роман е хубав, защото е изтъкан от колебания.

 

На другия ден се събуди късно. Не беше прибирал нищо от вечерта. Пепелниците воняха като току-що изгаснали вулкани, ако изобщо вулканите вонят. Снощи се напиха с тримата приятели, които му помогнаха да се пренесе в квартирата. Цяла вечер приказваха за кенефи. Той самият тикаше разговора натам. Така беше най-добре за всички. На никой не му се говореше за случилото се. Никой и не отвори дума за това. Най-добрият начин един разговор да тече оживено е като трябва да се избягва някаква тема.

Стана от леглото, всъщност беше спал облечен, направо върху дюшека на земята. Тръгна към банята, спъна се в кашон с книги и изпсува. Кога ли ще подреди всичко това - кашони, чували с книги, легло, което още стърчи разглобено, допотопна пишеща машина и още няколко джунджурии. Е, да, и огромен за размерите на стаята плетен люлеещ се стол, който заемаше почти половината пространство и придаваше декадентска изтънченост на целия хаос. На връщане от банята заобиколи предпазливо струпаните в коридора кашони, но в стаята блъсна с главата си прекалено ниския абожур, оставен в наследство от предишни наематели. Отпусна се на стола и за първи път от няколко дни се замисли.

Довчера имаше всичко, широк апартамент в един от хубавите квартали на града, телефон, две котки, сравнително добра работа, 2-3 приятелски семейства, с които се виждаха често. Пропусна жена си. Макар в последните няколко месеца с нея да общуваха само пред гостите, тя беше онази сила, която държеше дома в приличен вид. Спокойствие, в което той трябваше да търси единствено време за писане. Всичко това се беше срутило за няколко дни. Рушенето всъщност тръгваше поне от година по-рано, но и двамата си затваряха очите с някакво мазохистично удоволствие. Стана и извади от сака пакет цигари от неприкосновения си запас. Снощи бяха изпушили всичко. На 30 години никак не му се започваше отначало. Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.

Откъде? Какво начало изобщо. Да се върне пет години назад. Не, пет бяха прекалено малко. Десет, петнайсет... Всичко е започнало много по-рано.

Наближаваше обед. Имаше няколко варианта. Да зареже всичко и да избяга в друг град, а ако успее - в друга държава. Да се обеси на казанчето в кенефа. Да събере всичките си пари, да си купи 5 стека цигари и още толкова бутилки ракия, да се затвори в стаята и да чака да пукне. Да слезе долу и да си вземе сандвич с двойно кафе.

След 15 минути реши да започне с последното.

 

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух