напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



7


В черквата на тази роза
черен бръмбар е монах.

 

Как е възможен романът днес, когато трагическото ни е отказано. Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или още по-лошо в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност - тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието.

Някога, когато времето течеше бавно и светът още беше омагьосан, бях чул или измислил следната мистерия. Ако скъсаш косъм от конска опашка и го държиш във вода 40 дни, косъмът ще се превърне в змия. По липса на кон опитах с косъм от магаре. Не помня издържах ли 40 дни и дали косъмът се превърна в змия, вероятно не, като се има предвид, че и опашката не беше конска.

Все едно, бях открил че е достатъчно слухът за тази мистерия да престои минута в главата ти и всички магарешки задници вече изглеждаха като разкошни горгони. Бях чел за Горгона в едни илюстровани старогръцки митове. Записах си го в тетрадка с тесни и широки редове и щампа на Левски на корицата. Беше първото чудо, което естеството ми даваше, първата мистерия на всекидневието. Какво щях да правя, ако виждах магарешките задници само като магарешки задници. Както ги виждам сега в едно разомагьосано естество. Впрочем отдавна не съм виждал магарешка задница.

Тук можем да вметнем, че още в древността Епикур и неговият ученик Лукреций са настоявали на естественото самозараждане на живите същества под влияние на влагата (sic) и слънчевата светлина.

Ако онтогенезата наистина повтаря филогенезата, или с други думи, ако за един човешки живот се повтарят всички векове от историята на естеството, то детството е някъде между 17 и 18 век. Поне що се отнася до любовното отношение към същото това естество. Линей, оня, който като един Адам даде имена на растенията и въведе бинарната номенклатура, или т. нар. nomina trivialia (прости названия), кръсти едно от ранните си съчинения "Въведение в годяването на растенията". (Писано в началото на 18 век, но публикувано едва през 1909 година). Ето едно описание на опрашването, взето от този ръкопис, което би могло да принадлежи и на Андерсен.

Венчелистчетата на цвета сами не внасят нищо във възпроизвеждането, но служат само за брачно ложе, което Великия Творец е устроил така прекрасно и е украсил с такова драгоценно легло, напълвайки го с благоухания, затова щото женихът със своята невеста да могат да отпразнуват в него сватбата си с най-голяма тържественост. Когато ложето е готово, настъпва моментът женихът да прегърне своята драга невеста и да се излее в нея...

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух