Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Sub rosa dictum.

Бременна съм, каза жена ми в онази вечер. Нищо повече. Киното и литературата предлагат два варианта за реагиране в такива случаи:

а) Мъжът е изненадан, но щастлив. Гледа глуповато, отива при нея и я обгръща с ръце. Внимателно, да не нарани бебето. Не знае, че то още е шепа клетки. Понякога слага ухо на корема, е, рано му е да рита. В близък план очите на жената, дълбоки и влажни, вече майчински.

б) Мъжът е неприятно изненадан. От началото на романа нещо в него ни е отблъсквало и точно сега в момента на узнаването цялото му лицемерие избива като червена лентичка върху тест за бременност. Зле прикрива раздразнението си, не желае това дете, лъгал е тази жена. В близък план очите на жената.

И така, Ема се прибра в къщи, седна срещу мен, без да се съблича, и просто каза "бременна съм". Нямаше нужда да уточнява от кого. Не бяхме спали заедно близо половин година. Тя само каза "бременна съм" и с това ликвидира горните два варианта. Нямах реакция. Не си спомням да съм чел за подобна ситуация. Да научиш, че жена ти е бременна от друг се случва веднъж в живота, не, веднъж на няколко живота. Скачаш, псуваш, обръщаш масата, чупиш любимата ваза. Моментът трябва да се използва. Навън трещят мълнии. Идва буря. Не може светът да остане безразличен в такъв момент. Нищо подобно. Опитах се много бавно да запаля цигара. Не знаех какво да кажа. Жена ми сякаш се стресна от мълчанието ми и изтърси, че са й го показали на видеозон, мъничко, сантиметър и половина.

Не знам какво да кажа, признах си. Учудих се, че не изпитвам никаква омраза, никаква ревност. Как да реагираш на немислимото. Какво да направиш.

Каза, че иска да запази детето и мен.

Останах при Ема още два месеца.

Детето порасна между седем и десет сантиметра.

Всеки ден мислено се разделях с нея, с котките, със стаята си.

Два месеца, в които никой не вземаше решение.

С всеки изминат ден жена ти се превръща пред очите ти в майка, а ти не можеш да бъдеш бащата.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!