Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Към една естествена история на клозета

Откъде започва една история? Какво се казва в началото? От гнева, ако четем Омир? Или от имената? Ако Платон е прав в Кратил, че съществува някаква вродена правилност на имената и за гърци, и за варвари, значи историята трябва да тръгне оттам.

Връщайки се назад от днешния клозет през английския closet, ще стигнем до латинското claudo, clausis, което още с първите си значения настоява на заключването и затварянето. В другите си значения латинският глагол държи на свършването - завършвам, свършвам. И още, означава скривам, прикривам. Римляните са умеели да казват всичко с една дума. Значи клозетът е нещо, в което се затваряш, заключваш се, свършваш каквото имаш да вършиш, след което прикриваш това, което си свършил. Факт е, че римляните не уточняват какво точно се върши в клозета. Може би защото там се е вършело всичко. В Ефес например (какво прави сега този град в Турция), та в Ефес може да се види запазена римска тоалетна. Просторна, с мраморни седалки, без да са отделени помежду си с прегради. Намира се досами публичната баня, с нещо като топла връзка между двете. След баня римските патриции сядали удобно на мраморните седалки и прекарвали в облекчителни разговори целия следобед. Memento! Забравихме нещо. Естествено, не отпускали веднага затоплените си корпуси върху студения мрамор, а оставяли преди това голите задници на робите да придадат на камъка температура, близка до телесната.

Да се върнем на имената. Не ви ли се струва, че думата кенеф звучи някак по-естествено за тези географски ширини. Тя не е измислена от хъшлаци и гамени, както си мислят мнозина достопочтени граждани. Тя идва от староарабското kanif и ще рече онова, което е скрито от погледа. А ни се струва близка сигурно защото е дошла тук през турски или защото някак си на нашите клозети повече им приляга да се зоват кенефи. Ако отворим шесттомния речник на Найден Геров, ще открием едно още по-конкретно и неевфимистично назоваване на това отходно място. Родният език от края на миналия век смело го назовава нужник и серник. Дядо ми в края на този век му вика по същия начин, и то без да е чел Найден Геров. Той и досега не може да си представи, че нужника може да ти е вътре в къщата, досами кухнята. Много по-пристойно е да ходиш повънка. Още едно назоваване, колкото буквално, толкова и евфемистично. Отвън, някъде зад къщи - неунищожимият пантеизъм на онова поколение. Всъщност всеки мъж е усещал това водно съвкупление с природата, отбивайки колата край пътя. Зад храстите или върху девствено белия сняг, върху който дори можеш да изрисуваш нещо в стил късен Пикасо.

А може би началото трябва да тръгва с дата, да се полага във времето, да има цифра.

През 1855 г. в Англия бил открит първият подземен обществен WС, или ватер-клозет. Само за мъже. Вероятно защото да се предполага наличието на подобни нужди у дамите било най-малкото неизискано. Въпреки че бил под земята, общественият клозет с течаща вода никак не бил ъндърграунд, а стоял престижно и достолепно фаянсиран, месингиран, с тежки дъбови врати, нещо като пъб, в който не се наливаш, а се изливаш, без да се оливаш, разбира се. От онова време се е запазила одата за Томас Крапър, откривателя на клозета с течаща вода, написана от анонимен облекчен ползвател. Нещо от рода на:

И няма край благодарността
към мистър Томас Крапър,
че сядаш в снежнобяла чистота,
а не клечиш кат трапер...

Докъде може да се разширява една история? Може ли да си позволи да разказва частни истории, да включва някакъв частен опит, всекидневие, легенди. Дюре в "Чудната история на растенията", Алдрованди в "История на змиите и драконите", Джонстън в "Естествена история на четириногите" правят точно това. Естествената история, поне тази която познаваме от 16 и 17 век, не страда от скрупули относно полето си. Така историята от Алдрованди включва етимология, устройство, хранене, размножаване, епитети, начини за хващане, алегории и мистерии, емблеми и символи, слухове и легенди, поговорки, чудеса, сънища, начини на приготовление за храна.

От време на време се появяват странни истории и слухове около клозети. Преди две-три години вестниците бяха залети с историята "Швед откри боа в тоалетната чиния". Отива шведът на онова място да свърши една работа в собствената си къща, отваря капака на чинията и тъкмо да седне, забелязва, че нещо мърда отдолу, навито на спирала - истинска боа. Историята мълчи около това какво се е случило после, дали е бил клъвнат или автоматично е пуснал водата.

Факт е, че подобни слухове се появяват периодично. Клозетът, макар и култивиран в една приятност, си остава свързан с подземното царство, хтоничен и мрачен.

От 30-те години тръгва слухът, че отходните канали на Ню Йорк са пълни с алигатори. И как станала тая работа. Отишло някакво семейство във Флорида на почивка и си донесло оттам две малки алигаторчета. Радвали им се, колкото им се радвали, и като им писнало, ги изхвърлили в отходния канал. Влечугите обаче не се предали, хранели се с умрели плъхове и отпадъци, че на всичко отгоре се и размножили за ужас на нюйоркчани. Опроверженията по-късно в сериозни издания като "New York Times" окончателно убедили гражданите, че подземията на Ню Йорк са същинска джунгла. Не знам колко е вярно това с крокодилите, но аз познавах лично възрастна жена, която се кълнеше, че веднъж, като пуснала чешмата, от кранчето вместо вода се изсулил един смок. Разликата е само в мащабите.

Разбира се, в тази естествена история влиза и онзи разговор на маса за клозетите. Как без него. Изобщо влизат всякакви истории, дори най-незначителните. Особено незначителните. Като Историята на моя приятел Вензел, разказана от самия него:

Влизам в един кенеф на университета. От тия общите. Ама целият оплескан с лайна. Пък не съм вече студент да не ми пука. И в тоя момент се чука на вратата. Казвам: заето. Страхотен женски глас отвън: извинявайте. Ама страхотно секси глас. И казвам ти, направо ми секва. Чудя се как сега ще изляза от този оплескан кенеф и онова гадже, като влезе след мен, ще помисли, че аз съм свършил всичката тази работа. И така, стоях вътре, бях си свършил работата, и не знаех как да изляза. Ако се забавя малко, може и да си тръгне. Обаче ако не си тръгне, цялото забавяне е за моя сметка. За толкова време спокойно може да се оплеска целия кенеф. Иди после обяснявай на момичето, че не си ти. И кво като си с вратовръзка и чанта от естествена кожа. Абсолютен дрисльо си за нея. Сбъркана ситуация, сбъркана система на обществените кенефи, никакъв изход, никакъв прозорец. И даже като си с вратовръзка и сако, в този лайнян контекст изглеждаш адски перверзно. Някакъв извратеняк. А момичето навън чака и сигурно вече е бясно. И тогава реших. Свалих вратовръзката, натъпках я вджоба си, разкопчах ризата, сакото го метнах на една ръка, навих ръкавите на ризата чак до лактите. Станах невидим, станах част от целият този мизерен кенеф. И досега мисля, че това е най-добрият начин да се справиш с подобна ситуация. Ритнах вратата и излязох.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!