Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Само баналното ми е интересно.
Нищо друго не ме забавлява толкова.

Колкото по-безразсъдно се затварях за брака си, затваряне най-вече откъм говоренето за него, толкова по-усърдно навлизах в клозета. Като че ли единствено там, в тази стая (ненавиждах думата "помещение") и в този език успявах да се отпусна.

Зарових се във всякаква научна литература и с леко злорадство открих колко свенливо - или гнусливо - клозетът беше изключван. Езикът премълчаваше. Клозетът не беше ничий предмет, не влизаше в полето на никоя дисциплина. Реших да го търся като пространство, като част от постройка, като сграда. Изчетох всичко за архитектурата. Съвсем пестеливо, някъде в края на иначе обширните глави за селската и градска къща, за център и периферия на града, за благоустройство и водоснабдяване излизаха по два-три реда и толкова. Започнах да чета всичко през клозета и нещата, които на места откривах уж казани по друг повод, придърпвах към темата. Там, където Гарфинкъл изследваше Рутинните основания на всекидневните дейности, където социологията говореше за баналното в ежедневието, с тайна наслада откривах моя предмет. С удоволствие четях Шютц, който уж изследваше света на непосредствения социален опит (sociale Umwelt), където, цитирам: "делим с нашите приближени не само периодите преживяно време, но и един сектор от пространствения свят в общ обсег. При което тялото на другия е в моя обсег и моето в неговия." Не въртеше ли Шютц именно около това място. Не беше ли клозетът част от праосновата /Urgrund/ на безвъпросно даденото, което трябва да стане подвъпросно, да се подложи на разпитване. Шютц беше привлечен за основен магистър на новата наука, чийто предмет щеше да бъде клозетът. Поканих и Лиотар, който търсеше истинския "ойкейон", сенчесто пространство на уединеността и усамотеността, което противостои на политикона. Знаех какво търси Лиотар.

През 30-те Ортега-и-Гасет се оплаквал, че "домашните стени са просмукани от анонимната врява на булевардите и площадите..." Можех да му предложа най-тихото и усамотено място в дома. Последното убежище от цивилизацията. Изживявах се като един Виргилий, който иска да поведе тези хора към кръговете на домашния рай.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!