Георги Господинов - Естествен роман

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Фин млечен беше Бог и се топеше...

Никой никога не е успявал да пренесе нищо на от съня си. Има една невидима митница на излизане от съня, където всичко се конфискува. В детството си бях забелязал за първи път тази тънка граница, където стоеше Онова нещо. Наричах го така, защото нямах име за него. Онова нещо ме претърсваше основно на излизане от съня и ме пускаше да се събудя едва когато се увери, че нищо не съм взел със себе си. Случваше се дни, всъщност нощи наред да сънувам кварталната сладкарница. Нареждах се на опашката и когато идваше редът ми да застана пред сладкарката, аз започвах да бъркам притеснено из джобовете си и с всеки пребъркан джоб ужасът ставаше все по-голям. Отново бях забравил парите си. Те стояха там оттатък, в деня, в джоба на панталоните, които бях събул, преди да си легна. Така от целия сън оставаше само срамът и ужасът. И вкусът на неопитаните пасти. Една вечер взех всичките си тогавашни спестявания. С парите от касичката се събираше солидната сума от 2 лева и 20-30 стотинки. Сложих ги в джоба на пижамата си и тръгнах. Заспах. Мисля, че Онова нещо не ме обискира на влизане. Застанах пред сладкарката, стискайки парите в джоба. Исках да я смая, като изсипя в чинийката цяла шепа стотинки, и да я съзерцавам. Не знам откъде бях чул тази дума, но упорито я ползвах в смисъл на "свалям". Колкото по-дребни монети давах на сладкарката толкова по-дълго щях да я съзерцавам. За тези пари си накупих няколко пасти с маслена роза отгоре, реванета, две бози и дузина бонбони лакта. Не исках да ги ям на място. Сложих си ги в един плик и кротко зачаках да се събудя. На сутринта в леглото ми нямаше нищо. Бръкнах в джоба на пижамата си. Стотинките бяха там. За всичко беше виновно Онова нещо на митницата, което зверски изяжда най-хубавите спомени от сънищата. Онова нещо, за което съм чувал да казват Отсънспоменняма. Може и така да се казва.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

15