напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



16


Някой си К. Кnaute смръзнал жаби и те лесно се чупели,
но онези, които се запазили цели внесъл в топло помещение
и след 7-8 часа те омекнали и съвършено оживели.

сп. "Природа", 1904 г.

 

На 9 години Бог ми се откри за първи път под формата на електрическа крушка. Ето как стана това. Заведоха ни на екскурзия в София. След зоопарка ни вкараха в "Александър Невски", може би защото беше наблизо, пък и почваше да вали дъжд. Обясниха ни, че това, в което ще влезем, не е църква, а храм-паметник. От странното съчетание на нас ни беше ясна само втората част, но никак не си представяхме паметниците по този начин. Вътре наистина беше впечатляващо, бояхме се да не се изгубим. Докато изчаквахме другите да излязат, отстрани до вратата на "паметника" се появи един сакат дядка и ние любопитно го наобиколихме. Учителите още бяха вътре и старецът започна да ни разказва за Бог. По-отраканите от нас веднага почнаха да обясняват, че Бог не съществува, иначе Гагарин и другите космонавти отдавна да са го срещнали в небето. Старецът само поклати глава и каза, че Бог е като електричеството - съществува, но не се вижда, тече и се проявява във всичко. След малко се появиха учителките и ни дръпнаха от стареца. Но това, което той ни каза, ни накара сериозно да се замислим. И Бог, и електричеството ни бяха еднакво мътни. Обаче веднага изтърсих на учителката, че Бог живее в електрическите крушки. На другата година отново заведоха целия клас на екскурзия. Този път в най-голямата водно-електрическа централа, с научна цел . Показаха ни огромни бобини, железа, мотори и ни обясниха, че оттук идва електрическият ток. Учителката ме издърпа настрана и с много сериозен глас ме попита още ли си мисля онези глупости за електричеството и Господ. Бях вече голям и казах, че не. Но в къщи винаги имах едно наум, когато включвах лампата или котлона. Бог светеше и пареше.

Велико време на емпирията. Вече като ученици в средните класове бяхме научили отнякъде, че човешката урина е особено лечебна и който пие от нея може да се излекува от всякакви болести. Явно слухът усилено се е разпространявал, защото учителката по биология (тази здрава руса жена, която обикновено седеше с кръстосани крака и будеше първите трепети у нас, дето седяхме на първите чинове), та учителката по биология един час ни в клин, ни в ръкав се беше ядосала на този слух, и го громи с такова отвращение, сякаш някой й беше предлагал от лекарството. Което още повече ни убеди, че тази работа с урината няма да е толкова афиф, щом учителката й се връзваше. На другия ден трима-четирима от нас вече бяха опитали течността (трябва ли да казвам, че като бъдещ естественик бях сред тях) и детайлно описвахме вкуса й като не особено гаден, леко кисел и солен като морска вода според едни и като сок от туршия според други. Знаехме, че това е от пикочната киселина. Никога после не сме опитвали живота толкова отблизо както през детството, където всичко чуто се проверяваше без гнъс.

 

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух