напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



21


Бил съм се влюбвал. Кой не се е влюбвал...

Филодем, I в.пр. Хр.

 

Всичко започна на 4 май 18... година.

Ето едно възможно начало на роман от средата на 19 век. Изпитвам истинско умиление пред сигурността, с която някой може да посочи точната дата на началото. На 4 май. Нито ден по-рано, нито ден по-късно. Добре, а какво е било на 3 май 18... ? А на втори...? А на същата дата 17.. година?

Такааа, научих го на 4 май. Но и сега не мога да кажа това началото ли беше, или краят. Жена ми се върна от работа към осем и нещо вечерта. Течаха новините. Влезе направо с обувките и якето. Навън валеше някакъв студен майски дъжд. Отпусна се на фотьойла, двете котки веднага се сгушиха в нея и го каза. Каза го не много силно, като че ли само на котките...

Преди много години за пръв път се осмелих да напиша в писмо до едно момиче това, което никога дотогава не бях посмявал. Помня, че поради изключителния характер на писмото бях използвал, кой знае защо, зелен химикал. "Всичко може да бъде написано със зелен молив", казва Хармс. Бях вече в горните класове на гимназията и твърдо бях избрал това момиче за единствената жена в живота ми. Дълга седмица на трескаво чакане. Като получих отговора, не посмях да го прочета веднага. Отворих плика, едва на другия ден вечерта. Имаше едно единствено изречение: "Обичам те като брат и нещо повече." Бях объркан, слаб в тълкуването на подобни чувства. Обадих се на една приятелка, далеч по-опитна според мен. Каза ми нещо от рода на това, че да те обичат като брат си било пълна катастрофа, обаче втората част на изречението - "и нещо повече" - давало сериозни надежди. Хванах се като удавник за това "и нещо повече". Когато обаче за втори път отворих листа и се вгледах внимателно в буквите, ужас... Бях взел едно "и" за "е". Там всъщност пишеше "и нищо повече". Никакъв шанс. Помня, че начаса ме заболя гърло, вдигнах температура и не усещах никакви сили в себе си. Три дни останах на легло. Както са писали през 19 век - нещо се счупи дълбоко у мен. И вече нищо след това нямаше да ми се струва толкова трагично и важно.

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух