Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

До двегодишна възраст човек не трябва да яде риба,
защото ще онемее...

(не знам откъде)

Разбираме го твърде късно, след като вече сме били съблазнени. Най-лесно би било да наречем Великият съблазнител - Бог. Бих приел това, ако се договорим, че под Бог ще разбираме езикът. Не словото, а езикът. Той (Бог или езикът) всъщност е говорил само някакви си шест дни... На шестия ден като последна дума изрекъл човека. И оттогава не се е обаждал. Приписвали са му всякакви думи, но не вярвам да са от него. Защото Той не говори с думи, а изрича нещата. Нещата, които този Език е изричал, са се осъществявали в момента на своето изричане. Никой след него не е постигал неговия език. А мнозина са опитвали. Цялата библия е христоматия на тези опити. В този смисъл аз наричам изучаването на Бога филология. Езикът е преди филологията. Какво би станало, ако някой успее да стигне божия език (тавтологията е неизбежна). Измислих историята на един такъв човек и ме хвана страх.

Появява се човек, който е постигнал Езика, оня Език от шестте дни. Когато изрече вода, пред него се отваря океан, когато изрече нощ, денят веднага отстъпва на мрака, ако изрече жена, жената се появява до него. Такъв език иска пространства, пустота, където да се осъществи. Този свят, като вече изречен, се оказва твърде тесен за езика на появилия се, твърде крехък за въображението му. Цялата история на света зависи от това, което ще изрече. Появилият се едва удържа цялата отговорност, която се стоварва отгоре му. Млъква, затваря се в себе си. Прави всичко, за да не заспи, защото би могъл да изпусне в бълнуването си дума, която да зачеркне света за миг. Какво би станало, ако между другото изпусне думи като огън, пепел и лед, апокалипсис. Тук жена ми пита какво би станало, ако просто се спъне в нещо, както си върви, и импулсивно изпсува. След което се залива от смях. Ще ти се, отвръщам, но хич не е смешно - и наистина потръпвам. Като мъж.

Не знаех как да завърша тази история. Единият вариант беше уплашени приятели да се съберат и да му изтръгнат езика. Не вярвах, че това ще помогне. Затова избрах другия край. Стори ми се по-естествен и сигурен. Просто всичко продължило шест дни. На седмия ден човекът разбрал, че е изгубил Езика.

И седнал да почива.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!