Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Към Естествената история на мухите

Мухите спадат към разред двукрили и имат една двойка добре развити предни крила. Открай време повечето мухи живеят около човека, свързани са с неговата дейност и затова се наричат синантропни (syn - връзка, antropos - човек). Обитават дома на човека, край неговите екскременти, по бунищата и пр. В този смисъл може да се допусне, че типичните синантропни мухи, които познаваме днес, са неволно създадени от човека. Или от неговата отпадъчна дейност. Някои учени твърдят, че те са съществували далеч преди появата на човека и пак са се хранели с трупове и екскременти. Но не отричат, че щом се появил човекът, веднага познали в него своя стопанин и прилепчиво влезли в дома му. Оттогава до ден днешен стопанинът не се примирява с натрапчивите гости, макар те да искат само трохите от трапезата му, и всячески се стреми да ги прогони. Използва дълги нарязани лентички на вратите, за да ги държи отвън; пръчици с парче плат накрая, за да ги бие; панички с оцет, за да ги дави; лови ги с ръка и ги пуска в кибритени кутийки. Още по-голям ефект има онова, което практикуват малките деца. Хващане на муха и откъсване на двете й крилца, при което тя начаса изпада от своя разред двукрили, превръща се в пехотна гадинка и служи за назидание и страх на останалите мухи. Всичко това, за щастие без особен успех, се прави от хората не по друга причина, а защото не разбират колко е важна мухата и как може да бъде от полза.

На първо място тя е редуцент, т.е. организъм, който разлага сложните органични вещества - трупове, леш, мърша, екскременти - до неорганични, които отново се усвояват от растенията. Така обикновената къщна муха Muska domestika или нужничната муха Eristalis tenax, а даже и синята месарка (Calipbora) се явяват естествен ограничител на една развилняла се органична еволюция.

Устройството на двукрилите, в частност на мухите, е твърде любопитно. Окото на мухата е истинско откровение. То е добре развито и обхваща почти цялата глава. Окото всъщност се състои от хиляди малки очички, фасетки, всяко от които е шестоъгълно и леко изпъкнало. Всяка фасетка възприема само една точка от картината, а целият образ се сумира в мозъка. Така мухата гледа на света мозаечно, или фасетъчно. Прието е да се счита, че мухите са късогледи, но какъв по-подробен, по-детайлен поглед към света можем да си представим. Фрагментарността, която ползват като похват някои романисти, всъщност е заета от окото на мухата. Какъв ли роман би се получил, ако успеем да накараме една муха да разказва...

Какъв роман би се получил, ако успеем да накараме една муха да разказва? В това, че тя разполага с език, естествено различен от нашия, не се съмнявам. Тъй като в случая аз съм заинтересуван от мухата (защо мухата не се интересува от мен?), трябва аз да открия механизма на нейния език. Доколкото знам, езикът на пчелите е свързан с фигурите, които те чертаят при полета си. Същият аналог би могъл да се търси при мухите. Домашната муха е най-близо до хората, винаги е под ръка. Казах "под ръка" по инерция. Тъкмо по този начин човек е разговарял през цялото време с тях. Когато търсим друг език, трябва да избягваме инерцията, затова ще казваме, че държим мухите под око. Следващият етап в изучаването на този език можем да наречем способност да говориш само с една муха. Това изисква дълги дни наблюдение на един-единствен екземпляр. Всяка муха притежава свой специфичен полет, т.е. език. Някои мухи са по-бъбриви и кръжат повече време във въздуха, други говорят бавно, кацат по средата на изреченията, връщат се към началото и в крайна сметка лесно губят нишката на разказаното. Добре е да се търсят мухи с ясен и чист полет, които не украсяват прекалено разказите си и знаят къде да спрат. За непросветения всички мухи са еднакви. Ако решилият да се образова в ученето на този чужд език пренебрегне тази важна фаза от концентрираното наблюдение само на една муха, лесно ще греши отделните екземпляри и непрекъснато ще влиза от една история в друга.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!