![]() ![]() 30Защото, когато мухата умре Лукиан, Похвално слово за мухата
Напоследък се занимавам с нещо, което най-меко би могло да мине за странно, а може да се нарече и симптоматично. Изучавам мухите и... ще го кажа направо - техните истории. В това ми занимание има един улесняващ момент - обектът на наблюдение е винаги пред очите ми. Както и пред очите на всички останали и по тая причина е невидим за тях. Откъде този внезапен интерес към мухите. Убеждавам себе си, че е заради романа, който искам да напиша. Фасетъчен роман, уподобяващ зрението на мухата. И като него, роман, пълен с подробности, с най-дребните и незабележими с просто око неща. Всекидневен като мухите роман. Ето, казвам си, затова са ми нужни мухите. Тези насекоми, които летят над главите ни, дремят по тавана, разхождат се по масата, в същото време обитават и снасят своите ларви в гниещи трупове, в дупката на клозета. Единствено те са способни да свържат етера с хтоничното царство на клозета. Мухата е медиаторът на света, ангелът и дяволът в едно. Какъв по-добър образец за роман, каква по-добра алегория. Платон казва в "Йон": "Поетът е същество леко, хвърковато и свещено, способно да твори само ако е вдъхновено и обезумено и само ако му е отнет разумът." Някаква полудяла муха. Знаем, че Платон никога не си е падал особено по поетите. Идеалният роман ще е този, в който свързващата нишка между отделните епизоди е една прелитаща муха. Мога да го повторя пак - свързващата нишка да бъде една прелитаща муха. И пак - една муха. Муха. Му-ха. Мууууу-хахаха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Муха. Е, добре, има още една основателна причина, поради която съзерцавам мухите, задълбавам в клозета и в цялата естествена история. Една натрапчива причина, една друга муха, която успявам да заглуша поне за няколко часа, докато изучавам останалите, дето кръжат наоколо. Но тя си остава в мен. На мухата в черепа ми й трябва дупка.
![]() ![]() ![]()
© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени! |