Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Ще живеем трима тука,
ще играем шах и руска трупа...

Добре, да опитаме пак.

Все още живеех при Ема, но вече окончателно бях решил, че трябва да си тръгна. Всъщност, решавах го на няколко пъти и все отлагах. Затова този път поръчах предварително един малък камион за идващата събота и се обадих на трима приятели. Нямах много багаж. Последна нощ с Ема. Седим на масата в кухнята. Около нас натрупани кашони с книги, два сака с дрехи, закачалка с костюма, боже, отровно зеления ми сватбен костюм. Взел съм двете котки в мен и ги галя. Винаги са неспокойни, когато в стаята има струпан багаж. Не обичат да остават сами. Понякога ще идвам да ги виждам, казвам. Не биваше, Ема се разплака. Опитвам се да я успокоя. Много ми се иска да я прегърна, но си казвам, че ако го направя, отново няма да замина и агонията ще продължава. Мълчим. Пушим. Говорим за незначителни неща. Въпреки всичко исках нощта да продължава дълго. Никога не сме били толкова заедно. Някъде имаше един мъж, който не познавах, в нея риташе едно дете, което не беше от мен, а зад нас няколко години с много малко спокойни дни. Чудех се кое от трите наистина ни разделяше. Единствено в тази нощ нито едно от тях не съществуваше. Искаше ми се да се случи нещо, което да промени нещата изведнъж. Ето, точно сега. Поне някакъв знак. Никога привързаността ни към другите не е толкова силна, колкото в момента, когато ги губим.

- То рита - обажда се Ема и сочи корема си.

Това трябва да е знакът.

Детето на жена ми. Ето пример за граматически правилен и все пак дълбоко сбъркан израз. Между мен и жена ми има едно дете. И то рита срещу мен. Прави странни стъпки в утробата й. Тръгнало е отнякъде и след време ще дойде тук, в тази стая. Дали някога ще разбере, че няколко месеца от този път сме извървели заедно. И вратата, която то ще отвори, ще се е затръшнала зад гърба ми.

Баба ми някога казваше, че за да се роди някой, трябва друг да умре да му отвори място. Вечерта за първи път от половин година легнахме заедно. Правех се, че спя, докато Ема ме прегръщаше. Котките също се наместиха при нас. Едно ужасно мило семейство. Само детето в Ема риташе често. Беше му тясно.

На сутринта камионът дойде.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!