напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



41


Не вярвам на нещо, което кърви всеки месец, а не умира.

Надпис в мъжка тоалетна

 

... и тя разбрала къде живее оная, отишла там, хванала я и я завлякла в къщи при мъжа си, а сега лягайте двамата, като толкова се искате, ама тука пред мене, те се опъвали, обаче тя така зверски крещяла и ги блъскала, че ония щат не щат легнали, пък тя викала айде, айде, почвайте, щото... и те хъката-мъката, почнали, къде ще ходят... а тя стояла права до вратата, гледала, гледала, гледала, накрая само рекла - душички - и си хванала пътя...

 

...бял шоколад, и то от най-хубавия. Всеки път като се връщала при мъжа си късно вечер по един бял шоколад. Оня си умирал за бял шоколад. Нито й виждал смачканата рокля, нито че мирише на друг мъж от километър, нищо, нищо. Лапал си шоколада, докато тя се оправяла в банята и траел. Тя пък откъде го измислила това с белия шоколад, майтап ли си правела с него, гузна ли била, мъчно ли й ставало, или само му отвличала вниманието, кой знае. И тъй цяла година - бял шоколад, бял шоколад, бял шоколад. На оня сигурно вече му се повдигало от бял шоколад, обаче лапал и мълчал. Нищо не казвал и тя сигурно си мислела, че му е намерила цаката. Една вечер обаче се върнала и него го нямало. Отворила гардероба - ни обувките му, ни палтото. И един куфар липсвал. Влязла тя в банята и там, на огледалото, със собственото й червило оня бил написал: "186 шоколада!!" С две удивителни.

 

Истории, подслушани в кафенето до пазара.

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух