напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



42


Страстта към класифициране у Линей била пословична. Може би такава е страстта на самия 18 век. След като подредил и дал своите прости названия /nomina trivialia/ на всички познати растения по родове и видове, той направил една друга, малко известна систематизация. "Flora oficiarii" или Офицерска флора, където подредил по чинове в строга иерархия всичките си приятели и неприятели в ботаническата наука.

Според заслугите и приятелството ботаниците - или естествените историци, както все още се наричали повечето от тях - били въведени в звания полковник, подполковник, майор и т.н. до обикновени фелдфебели и ефрейтори. Генерал естествено бил самият Линей. Един от обидените негови съвременници, вероятно фелдфебел, Ламетри, написал язвителна статия с хубавото заглавие "Човекът-растение", в която преобърнал метода на Линей, всъщност обърнал само аналогиите, и класифицирал човешките същества като двудомни, еднотичинкови и едноплодни.

Има нещо добро у тоя Ламетри, някакво подхлъзване на антропоцентризма. Защо опорната точка на всички аналогии да бъде човекът? Питам се как ли биха ни описали растенията, каква класификация биха ни дали? "Описан от растение" е добро заглавие, което мога да запазя за друг път. Струва ми се, че постоянно ни наблюдават - фикуси, аспарагуси, бонзаи, малки финикови палми, китайски рози, мушката, лимонови дръвчета. Винаги сме пред очите им. Нека вметна като добър естественик и едно частно наблюдение. Когато се заредиха скандалите с жена ми, листата на фикуса в хола започнаха да пожълтяват и падат.

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух