напред назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]



45


Нищо. Нищо. Нищо.Нищо. Нищо. Нищо. Нищо. Нищо. Нищо. Остават ми само няколко листа, които мога да запълня така. Какво стои зад тези четири букви. Нищо. Цялата нищета на живота.

 

Днес се навършва година от развода ни с Ема.

 

Все още не съм си прибрал от нея някои сънища и други дреболии.

 

Сънищата са като котките, последни отвикват от предишният си дом.

 

Всички говорят за края. Забавляват се като деца, които си играят на плашенка. От Откровението насам играта е една и съща. Кръв и огън, потоп, сблъсък с метеорит, екологична катастрофа, озонова дупка и още десетина абсолютно сигурни и предсказани неща.

За мен самия има нещо по-страшно от края - липсата на край. Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис, отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма.

След всичко, което се случи през тази година в живота ми, трябваше земята да се сцепи, небето да се продъни, или поне да се увеличи озоновата дупка. Нищо такова не стана. Дори аз съм жив. Е, съседите ме гледат странно, но те не ме интересуват. Мога изобщо да не излизам от къщи. А мога да си взема тетрадката и стола и никога да не се върна. Трябва да потърся някакъв край. Как беше... Да освободя тази муха в черепа си. Една дупчица.

 


напред горе назад Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух