напред назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]



Чай от рози


Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар...

Гаустин

 

Светът се сурва всеки ден със милиметри,

но случката от днешния следобед летен

 

го е засилила към урвата, не ще и дума.

Да го направи тя със градинаря, чума,

 

сред рози и бодли, дали се е одрала,

и ако днес не бях видял, а

 

смятай колко есени, лета

били са заедно сред рози и листа,

 

и хладината й от толкова години,

добре, че го отпращах зиме,

 

та аз й подарявах рози всеки път, о дар -

проклятие, зад който се е хилел градинар.

 

Да го направи с него, богове, та мигар

не е за други векове, за гнусни книги,

 

нима не трябва вкус и в изневярата? -

да го направи с градинаря тя,

 

а подир час да се усмихва утолено,

да ме закача по носа, след туй смирено

 

да пита искам ли да ми долее чай...

От рози ли, ще кажа и ще кресна:

                Край!

 


напред горе назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух