Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Тази вечер внезапно спря токът,

повъртяхме се малко, попсувахме, нямахме свещи,

и тогава тя каза: хайде, получавам

клаустрофобия от тъмното, макар че думата

беше друга, но каза хайде,

и аз се страхувах, хайде

да излезем навън, докато дойде.

И излязохме.

Над тъмните покриви зрееха

звезди като дини (аз),

като в Битие (тя).

Мълчахме, протегнали шии

като пилци към квачката с пилците, като мечета

към голямата мечка, като изпаднали от небето...

Тогава тя каза: ставам на трийсет (знаех),

а толкова рядко

гледам звезди...  

Умножихме 30 по 365 и се получи 10 095.

Представяш ли си, близо

десет хиляди деветдесет и пет

пъти невидени звезди,

пропуснати нощи,

над десет Шехеразади.

Като дойде токът, й казах,

ще угасим лампите.

Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!