Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Легендата към тази фотография, Гаустине, или по-точно нейната география, накратко е следната. Представи си най-забутаното северозападно кьоше на Гърция. На 5 часа от Солун, на три от Козани и на час от Флорина. Точно тук, ще видиш по картата, където се срещат Гърция, Албания и Македония, са двете Преспански езера. Късно вечерта ни настаняват в бившата гимназия на едно пустеещо селце. Строго варосани стаи с високи тавани. На другата сутрин излизаме навън, август е и вече напича, а ние с радост установяваме, че селцето е живо. Само старци, ама живо. Оглеждат ни, без да се прикриват, както се прави това само на Балканите, сетне идат при нас и ни поздравяват на език, който няма да чуеш на друго място.

„Калимера, ко прайте?“ Това казаха, Гаустине, вярвай ми, и като видяха опулените ни физиономии, запитаха: „Нашенски знайте ли?“ Точно така, „нашенски“. Усетих се благ и разтопен, като един филологически Колумб. Защото нашенски ще рече особен петмез от гръцки, сръбски, български, турски, македонски... Чудех се, Гаустине, дали това е езикът отпреди Вавилон, или един каращисан наново след балканските вавилонии говор. Всичко това, сещаш се, не излиза на фотографията.

Антарктико се казваше селцето, което ще рече „бунтовно“, а тези мили старци бунтовници се оплакваха, че албанците прескачали баира на няколко пъти, бастисвали църквата и крадели кокошки от дворовете им.

Знам, че вече тръпнеш да научиш нещо за жената на снимката. Хубава е, нали, и не прилича да е тукашна. Габриела, около 35-годишна, играла на Бродуей, балерина и австрийка в едно. Минала по тези места преди 3 години, харесало й, зарязала всичко и останала. Сама, ако не броим онова страховито куче, което виждаш в долния ляв ъгъл. Тази жена, Гаустине, беше живяла на невероятни места, но през четирите вечери, докато пиехме с нея рицина отвън, на проста дървена маса под едрата гръко-албано-македонска луна, тя се държеше така, сякаш това забутано селце в най-забутаната част на Балканите е центърът на света. А Медисън Скуеър Гардън, Бродуей и Виенската щатсопера се умилкваха като изоставени котета под масата, давайки мило и драго да бъдат около нея. Има минути, когато усещаш, че центърът на света е нещо много леко и подвижно, нещо като куче, подмамено от жена. Не искам и да си помисля какво се случва с местата, които е напуснала. Сигурен ли си, че Австрия още съществува?  

А кучето й, Гаустине, нито веднъж не изръмжа срещу мене.

Твой Г.

Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!