напред назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]



Любовният заек


Ще се върна след малко, каза,

и остави вратата отворена.

Вечерта беше специална за нас,

върху печката къкреше заек,

беше нарязала лук, кръгчета моркови

и скилидки чесън.

Не си взе връхната дреха,

не сложи червило, не питах

къде отива.

Тя е такава.

Никога не е имала точна представа

за времето, закъснява за срещи, просто

така каза онази вечер -

Ще се върна след малко,

и дори не затвори вратата.

 

 

Шест години след тази вечер

я срещам на друга улица,

и ми се струва уплашена,

като някой, който се сеща,

че е забравил ютията включена

или нещо такова...

 

Изключи ли печката, пита тя.

Още не съм, казвам,

 

тези зайци са доста жилави.

 


напред горе назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух