Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Кози и рози се ухажваха край мен

и аз уплашен викнах - Боже!

подобен грях не е възможен.

Бог чу, десница между тях положи.

О, свят, от втор Гомор спасен!

Гаустин от Арл, 17 в.

От тялото аз искам да започна,

от Божия каприз да сме различни,

мухата да е крехка, а да е едър коча

и никой с никой да не си прилича.

И все пак да са същите, да вършат

едно и също, скрито в други форми,

да не омесват в сластния си свършек

тичинка и тестис, vulva с плодник.

Тук има нещо друго, има нещо...

Това обилие на форми не смущава.

Тук има Ред и Бог не прави грешка,

муха и коч, лале и дъб не се сношават.

Със тялото аз искам да се почне

и да приветствам края органичен,

добрата тленност, топлата му точка -

там мре редът и Бог отново срича.

Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!