напред назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]



Ана, аз и карамфилите


в неделя сутринта смъртта не съществува

вчера се въртеше в тоалетните

днес са я забърсали чистачките

после на боклука са я хвърлили

после и боклука са изхвърлили

 

ах дано не се е скрила в карамфилите

дето ще ми донесат следобед

 

 

 

***

 

локум& боза и карамфили

марципанът се е разтопил

ма защо си давате парите

а легенът е на оня в ъгъла

втора вечер плюе кръв

по-добре съм книги вестници

е почивам си по малко

онзи ден един починал

в дъното на коридора

казвали му да не става

той решил по нужда само

снощи пък сънувах

мама бог да я прости

аз съм малък петгодишен

тя ми вика айде вика

айде вече да си идваш

нема кой да ми помага

тя ме дърпа и не чува

тъй съм се събудил

викал съм

 

 

***

 

аз:    на какво миришат портокалите

ана:  портокалите миришат на нова година

аз:    понякога миришат на болница

ана:  болниците миришат на инжекции

аз:    и два пъти в седмицата на свиждане

ана:  свиждането мирише на цигари и вестници

аз:    на портокалови резенки и карамфили

ана:  карамфилите миришат на всичко

        на рождени дни и на булки

аз:    прочее само когато са четни

        карамфилите не миришат

 

        ана (на пет и половина)

        бяга в другата стая и плаче

 


напред горе назад Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух