Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Гаустине, като откликвам на молбата ти да преразкажа тази фотография, бързам да те предупредя, че в нея няма никакво знамение освен нирваната на един бавен следобед в Сараево и лентяйстването на троицата, които ще ти изредя по-долу, събрани по една случайност там в края на някакъв октомври.

Тук седим отвън на кафенето встрани от чаршията, на малка квадратна маса с мушама, нарисувана в източна геометрия. Намирам Ориента по своему геометричен, и това е геометрия на лабиринта, геометрия на облото, имайки предвид линиите на витите баклави, витите коридори на тукашната баница, завъртените чалми на целувките от яйчен белтък. Витиеватата геометрия на сарая и сарайлията. Греховен лабиринт, отдето би те извело пението от джамиите по пладне (то не е излязло на фотографията), но за нас и тази благочестива ариаднена нишка е само част от шербетите на следобеда, омаломощена музика за християнското ни ухо. И ние ще останем още дълго тук, сред мухи и мюезини, всеки пред своето филджанче с отровно турско кафе и чаша чешмяна вода за свестяване.

Сега ще ти представя, Гаустине, тримата от фотографията. Двама поети и една актриса, класическа компания. Актрисата, най-вдясно, е имала запомняща се роля на Лора. (Роля на Лора, кажи го бавно и ще усетиш как хрупа като локум с орехови ядки.) До нея е поетът, който беше писал как "ближат Яворов във Парка ученичките", и накрая аз, също преобличал се като фаталния чирпански поет и брал срам на една литературна вечеринка.

Никой, разбира се, няма да признае романа си с Яворов, смутително съвпадение, което ще ни кара да тръпнем пред догадките си здрачни. Актрисата играе актриса, поетите - поети, без много патос, повече по задължението на ритуала и под лекото було на меланхолията: ...и ето ден - и ето тъмнина е.

Щрак.

Видиш ли, Гаустине, как се подреждат нещата в моменталните композиции на фотографията. Никога няма да разберем кой ни е наредил така, защо ни е събрал тук и кога ни е щракнал. Никога не сме обръщали достатъчно внимание на това, че Фотографът винаги остава вън от кадъра. А то, струва ми се, е знаменателно.

Твой Г.

Обратно към: [Писма до Гаустин][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 2003 Георги Господинов. Всички права запазени!