Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]

на поетите на 90-те

те играеха щастие

бяха леки влизаха и излизаха

през една и съща открита врата

макар по нищо да не си приличаха

гонеха се сякаш криеха се

в бавното затихване на тоновете

след последните удари по мембраните

на онемелите вече раковини

всичко наистина всичко обещаваше един

безкраен звук

Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]

© Росица Пиронска. Всички права запазени!