напред назад Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]



Пуста земя


на бийт-поколението, което си пада
по Уйлям К. Уйлямс

 

точно такъв си беше от онези познаващи

движението си бръмбари с твърдите черни крила

апория на мъжкарите на ципокрилия свят

бих казала сред пустия площад

сред другите насекоми щъкащи по сенките

и никой не беше толкова напрегнат както

когато се посреща държавен глава

напротив всеки искаше да се изкачи с него

по каменните стълби към болницата

но в едно толкова тясно пространство ще се

изпомачкат буболечките каза някой и разумно

ги спря и отклони шествието към малкия храм

 

обичал бодливите цветя

яко напичаше слънцето юни беше скоро щяхме

да перем вълна

йееес дай ветре да те прегърна

сега да не подхванеш пак онази за малката

луна че защо

не го ли спря тя на най-широкото място

там където нямаше сенки треви и дървета и пустотата

беше размисъл а тъгата единствената наслада

не го ли спря не му ли каза

миг преди да се стопи в магмата

че е добре дошъл ако щеш и завинаги по черния път

на леденостуденото бдение пред смътното лице на

спасението

не ми казвай да си мълча

казвам отново

яд ме е цвете яд ме е

за хубавата бяла луна

ме е яд

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]

 

© Росица Пиронска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух