Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]

Приказка от времето на лимфата и камъка

...пред мраморните стълби стоеше латроцин

и гледаше небето и чакаше

латроцин на беше голям не беше и малък

той беше и не беше така както беше

а беше той и забщо беше той

такъв онакъв и все пак все пак

се казваше латроцин макар и не много

макар и не рицар обичаше да пее летиция

но не пееше дори да обичаше защото

такъв си беше

седнеше ли на най-горното стъпало

на глинените стълби знаеше

погледнеше ли надолу забравяше да знае

там луната потъваше потъваше и издигаше се

лунното...

Обратно към: [Росица Пиронска][СЛОВОТО]

© Росица Пиронска. Всички права запазени!