Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

Песните му са послания, притчи, или — както казва той — просто знаци!

Кирил Дончев се притесняваше дали не пишем твърде бързо тази книга.

Истината е, че и двамата бяхме свикнали така „да ни затиска работата“ и да ни гонят сроковете, че това се беше превърнало в стил на работа, а следователно и на живот.

Е, не бяхме изяли торба сол заедно, и това е истина. Просто заедно сглобихме един филм (или спектакъл), който той беше „написал“, беше вече преживял — от деня на раждането си до мъдрите 64 години. Възрастта, в която, както той казва, „започваш да си даваш сметка какво е било и какво е могло да бъде...“

И филмите (спектаклите също), колкото и хубави да са, винаги са много по-кратки от реалния сюжет. Повечето остава „зад кадър“ (или „зад кулисите“). Там, където би останало голяма част от творческото дело, ако ние нямахме паметта за него.

Като благодаря на композитора Кирил Дончев, че ми отвори вратата към неговото „друго“ изкуство, аз не мога да не се преклоня пред добротата на човека, който ми се довери.

Тази книга, която впоследствие прерасна в „колективно дело“, му посвещаваме:

Румяна Емануилиду, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков, Николай Ламбрев, Рангел Вълчанов, Андрей Аврамов, Стефан Цанев, Константин Илиев, Георги Мишев, Ицхак Финци, Георги Генков, Киран Коларов, Никола Ковачев, Вячеслав Парапанов, Меглена Караламбова, Моис Леви, Ели Иконописова, Иван Пантелеев, Георги Динолов — капитан Моко и още негови приятели и най-близки хора.

Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!