Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

Нашето общуване с Кирил Дончев е много отдавна, но аз ще започна от средата. Поставяхме във Великотърновския театър пиесата „Четвъртият вик“ от Анжел Вагенщайн. Пиеса за покръстването на българите. Там имаше една сцена, когато те се прощават със старата си религия. Това стана най-високият момент в моята режисьорска кариера. За Киро не зная. Той много си обичаше песните. В тази сцена прабългарите (с бръснатите глави) изживяваха с болезнена трагика прощаването с Тангра. За тяхната мъка той написа най-силната си и драматична театрална музика (според мен). Наричахме я „плачът на кучетата“.

Написа толкова много музики за кино и театър, че е удивително какъв всъщност емоционален душевен строеж има, защото писа музика от чисто сантиментална („adieu le monde“ — „сбогом, свят“) до бравурновоенна.

Това показва огромния музикален и емоционален обхват у него. Така само може да се обясни, че по количество и качество никой друг композитор не се е приближил до него.

21.06.2000 г.

Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!