Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

Когато баща му се пенсионирал, всички се преселили при Слабака във Варна. „Татко и майка живееха в един сутерен, а аз, Стефана и Боряна в таванска стая на най-горния етаж на една прогнила барака. От тавана се стичаше вода при всеки дъжд и живеехме сред легени, тенджери и други съдове, които събираха водата. Обзавеждането ни се състоеше от един креват с пружина, който беше поставен на най-сухото място в стаята. Успях да завърша института, но така и не си взех дипломата...“

Междувременно Слабака играел в самодеен театрален колектив „Иван Нивянин“, в който режисьор бил Георги Громов, професионалист от театъра. След него групата поел заслужилият артист Идеал Петров. Слабака играл кулак в „Младежта побеждава“. За тази роля му дали награда от 100 лева. Вероятно режисьорите след това са го препоръчали, защото получил предложение да постъпи в драматичния театър.

„Подадох молба, както ми казаха. Бях на работа в леярната и по време на една от почивките след отливка ми съобщиха, че трябва да отида в театъра. Отидох както съм с работните дрехи. Панталоните ми бяха на дупки от лавата, която пада по земята и се носи като фойерверки из въздуха. Отпред бяха закърпени с тел вместо с копчета. Както бях потен, черен от кокса, неизмит, се втурнах в администрацията на театъра. Драматургът Матеев се опита да ме върне: „Вижте какво, касиерката я няма.“ На мен не ми трябваше касиерката, но той пак настоя, че няма кой да ми плати. „За какво да ми плати?“ Той смятал, че аз съм носач и съм пренасял декори или съм свършил някоя и друга черна работа на театъра. „Вие ме викате да се явя. Аз се казвам Петър Слабаков.“ Най-накрая човекът разбра за какво става въпрос. Каза, че трябвало да се явя на следващия ден.“

На следващия ден се събрал Художественият съвет на театъра — директорът Димитър Вангелов, Венета Славчева, Ина Русева, Иван Янев, Идеал Петров. Приели Слабака и го попитали каква заплата получава като леяр. Казал им: 2 500 лева заплата и 240 лева стипендия. Спогледали се. Обяснили му деликатно, че в театъра може да се прогресира, като се повишава категорията, ако човекът е талантлив. Слабака се досетил за какво иде реч и казал, че не държи да получава 2 500 лева. Половината да получава, пак ще се съгласи. Той не знаел, че Идеал Петров като заслужил артист получавал 1 200 лева.

Членовете на Художествения съвет отново се спогледали. Казали, че артистите започват от шеста категория — това означавало заплата от 476 лева. На следващата година можел да стигне пета, после — четвърта категория...

Все пак Слабака вече бил решил, че ще остане в театъра. Постъпил на работа на 1 януари 1953 година. Но понеже били много малко парите, за да издържа семейството си, ходел и по два часа на ден да лее врати за печки и други дребни неща при арменци с частни леярни. Давали му по 60 лева на леене. В театъра го направили касиер на профорганизацията и за това му давали още по 20 лева. Освен това участвал във всички опери и оперети. Играл тореадор в Кармен над 40 пъти. Плащали му по 25 лева, той се шегува — „даваха ни пари за едно „оле“. Играл и бандит като балетист в „Червения мак“.

Първата му роля във варненския драматичен театър била провал. „Ролята в „Под златния орел“ не беше за мен, дори аз не можех да се трая.“ Режисьорът Громов казал: „Защо го мъчите това момче?“ След това му дали ролята на Свилен в „Свекърва“ и тогава преценили, че си е паднал на ролята. Севда играла Надя Михова. Първите критици за Слабака били жените от салонния персонал. За него те били критерия за зрителски интерес. „Щом те са неизменно в залата, значи спектакълът е успешен.“

Режисьорът Кънчо Илиев поставил „Земя“, в която Слабака имал една единствена реплика в пета картина. Докато чакал да му дойде реда се заиграл на шах с Емил Пенчев и пропуснал момента. Разминал се на косъм с уволнението. Оттук-нататък обаче често му се случвало да го уволняват или сам да напуска.

Вили Цанков дошъл по това време във Варна, за да довърши постановката на „Ромео и Жулиета“. (Жулиета играела Ана Феликсова). Слабака тогава играл в „Двамата веронци“. Постановката станала добра, искали да я запишат в радиото и да направят 40-минутно предаване с него, но Слабака отказал.

Междувременно получил квартира. Помогнал Митко Григоров от Окръжния комитет на БКП. „Играехме във водевила „Сватбено пътешествие“ с Владо Русинов. И двамата нямахме квартири. Стоим пред първия ред и аз му казвам силно: „Ти ще се ожениш ли, имаш ли къде да живееш?“ И го гледам. Но гледам и Григоров на първия ред. На другия ден още ни дадоха жилище.“

Слабака разказва и за постановката на „Любов“ от Орлин Василев. Щели замалко да го уволнят от театъра, защото не излизал да се покланя на финала на представлението. В тази пиеса той имал малка роля и му било неудобно да излиза за аплодисментите, въпреки, че винаги е уважавал публиката.

Петър Слабаков играе четири години във Варненския театър, след което идва времето на прочутия Бургаски период.

Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

© 2004 Румяна Емануилиду. Всички права запазени!