напред назад Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Цветана Гълъбова - актриса, съпруга: Той е една ходеща емоция!


Поемам отговорността на контрапункт. Защото, както е рекъл народът: „От трънка — на глог.“ Или: „Хитрата сврака — с двата крака.“

Все пак аз живея със Слабака вече 18 години.

Той се е оженил първо за Стефана. Родила му тя две деца, изтърпяла всичката немотия. И — край. Стефана е лоша.

Оженил се после Петър за Кина. Родила му тя син, изтърпяла какво ли не. И пак — край. Кина е лоша.

И попаднал Петър на Цветана. А тя — лоша, шантава, все кусур му намира.

Но Цветана го търпи вече 18 години. И то защо? Защото тя е най-лошата от трите и сега така ще наплеска 80-годишния юбиляр, че свят ще му се завие, когато го прочете...

Така де — да се получи баланс при всичките хвалби, които ще изрекат за него близки и познати.

 

За пръв път видях Петър в Бургас през август 1957 година /когато в бургаския театър се събра групата на Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Методи Андонов/. Той току — що се е развел със съпруга № 1 Стефана — свободен, без задръжки и ограничения, 34-годишен хубавец. Признавам, че бях силно впечатлена. Аз обаче току-що се бях омъжила за Методи Андонов, след 7-годишна връзка. Ами сега?...

 

Та — до сега!

Какво мога да кажа, в резултат на общия ни опит:

 

Петър не може да лъже!

Как се живее с човек, който не може дори да те скрие, когато те търси по телефона някой, с когото не искаш да говориш точно сега? Така мънка и суче, че и най-недосетливият би разбрал, че се крия. Сигурна съм, че и Петър някога за нещо послъгва, но аз още не съм го хванала в лъжа. Затова се чудя как живее в този лъжовен свят?

 

Петър не може да краде!

Може ли да си бил депутат в две народни събрания и въпреки това да караш стара „Лада“, да живееш в 100-годишна селска къща с тоалетна на двора и да се чудиш как да употребиш пенсията си, че да ти стигне до следващата?

О, не! Петър краде запалките на гостите ни и химикалките им. И кръстословици крие. Покрай него и аз се научих да си скривам по някоя и друга кръстословица.

 

Петър много псува!

Това не се наемам да го опиша. Политици, колеги, съселяни, съпруги, деца — всичко и всички, с повод и без повод са „минали под ножа“.

 

Петър не може да убива!

Добре де — и аз не мога да убивам, но кой да ми заколи петел или кокошка? Какво ми е крив съседът Иван, че все на него да подавам жертвеното животно и да бягам в къщи, докато ми го донесе вече заклано в кофата. Цялата обработка на жертвата се прави тайно от Петър — да не види, защото иначе не яде.

Когато ме оставя сама за ден-два, ме съветва да гърмя с пушката, за да уплаша евентуалният насилник, ако ме посети в неподходящо време. Ами ако той не се уплаши и вземе, че ме заколи? Море, ще го гръмна тогава аз в главата и после ще го излежа, ако трябва!

 

Петър е небрежен в облеклото си!

Петър може да излезе от дома с дрехите, с които е копал в градината. С тях може да отиде на гости или на юбилей на приятел в Севлиево, в Габрово и дори в София. Никак не мога да го убедя, че това е знак на неуважение. И аз понякога го правя, но мен никой не ме припознава извън селото. А него и кучетата, и гаргите го знаят. Но от това хич и не му пука.

 

Петър не вярва в Бог!

Неговият Бог бил вътре в него — подсказвал му какво може и какво — не, кое е добро и кое е лошо.

Петър вярва безрезервно на десетина човека, но аз не съм измежду тях! Вярва на Елина Бакалова и Любо Владов от София, на Петко и Джими Пашови от Габрово, на Игнат и Надето Раденкови от Варна, на Стефана Чавелска от Бериево...

Не че не спори и с тях, напротив! Все той е правият! Ако обаче някой някога го е измамил, този човек вече не съществува за него! Никак не иска да се съгласи с мен, че хората се променят — понякога и за добро!

 

Петър е един насилник!

Петър пуши винаги, навсякъде, пред всички! Можеш да умираш от цигарения дим, да си алергичен, да молиш за пощада — не помага!

Според мен — това е вид убийство! Той дори не може да си даде сметка, че ако умра от неговите цигари, ще плаче за мен, но ще бъде твърде късно!

 

Петър притежава чудовищна интуиция!

Как се живее с такъв човек — нито да го излъжеш, нито да отстояваш някаква своя теза или принципи. Може да прецени някого още щом го види, дори по телевизията, че е глупак. „Защо, какво знаеш за него?“ „Нищо — то се вижда!“ Ядосвам се най-много, когато след време се окаже прав! За театър и кино тази интуиция е много добра, но за съжителство е нещо ужасно! И в мислите ти може да чете!

 

Петър много чете!

Всеки би казал — това е добре! Но аз не съм съгласна! Да препрочиташ Достоевски в нашия така „светъл свят“ е някак си тревожно! Като че ли нищо ново не предстои? Всичко ли все ще се повтаря? И после: „жабата е мрачно животно“ /според Радичков/.

 

Петър е изключително твърдоглав!

Може би защото е зодия Телец! За 18 години съвместен живот съм успяла да го убедя да отсече само две диви джанки, защото правеха само боклуци и сянка на двора.

 

Петър обича животните повече от хората!

Понякога ми се приисква да съм куче или коте. Дори кокошка. За да ме обича, както обича тях. Не стига това, че се грижа сама за 12 котета и 6 кучета, ами не ми позволява дори да им се скарам. За него те са добри, каквито и бели да направят. А аз съм лошата, защото ги ругая.

 

Петър Слабаков — една ходеща емоция!

На 18 юли 1944 година той е бил още войник. Бил е само на 21 години. Неговото отделение е трябвало да изпълни смъртната присъда над Петър Ангелов. Петър и още един войник — Петко Казанджиев отказват да стрелят. Заменили ги с други и осъденият е бил застрелян само с един куршум. Това събитие е сложило незаменим отпечатък върху по-нататъшния живот на Петър.

И днес, след толкова години, той плаче при всеки повод, когато трябва да говори за това. При цялото ми уважение към тази емоция, иска ми се този 80-годишен човек да се щади повече. Защото се качва кръвното му, обостря се язвата, не може да спи, става раздразнителен, избухва за всяка дреболия. Като че ли обвинява себе си, че не е могъл по някакъв начин да предотврати смъртта на този прекрасен млад мъж.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© 2004 Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух