напред назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Балетната школа на Анастас Петров


Люба КолчаковаЛюба и Милка посещавали балетната школа на Анастас Петров три пъти седмично. Там ги завела (първо Люба, а после и сестра й) тяхната леля - балерината Христина Ковачева-Влахова, една от първите балерини в България. Тя самата ги научила на началните позиции. Анастас Петров /1899-1978/, признат доста по-късно за Първоучител и Патриарх на българския балет, по това време е бил балетмайстор в операта. През 1928 година той поставил началото на професионалния балет с постановката на балета "Копелия". Премиерата била на 22 февруари. Професионалният състав бил още неукрепнал. За някои от ролите ангажирали оперни актьори, хористи и ученички от балетната школа. Самият Петров изпълнявал ролята на Франц. Успехът обаче бил безспорен. Постановката се коментирала като подвиг за младия балетмайстор, изградил се като такъв в Берлин.

Петров създал в София детската балетна школа, за да подготвя деца и млади балерини за участие в представленията на големите.

Така от малка, Люба имала възможност да свикне със сцената. В "Спящата красавица" малките балерини играли мишките, били в свитата на злата Фея Карабос. Понеже танцували с маски, връзвали на мишите си опашки различни панделки, за да ги разпознават майките в публиката. Малко по-големи вече, те играли във Валса на цветята. "Помня първия танц, който г-н Петров постави за мен и Хени Даваджиева. Танцът на двете розички. Бяхме по на дванайсет години. Помня как уплашени и разплакани двете молехме майките си да отидат при г-н Петров и да го помолят да облекчи трудните моменти в танца. Той изгони майките ни и започна репетицията. На финала двете розички се озовахме в краката му. Стояхме дълго уплашени, недишащи, в поза. Той ни повдигна главичките и каза: "Видяхте ли, че можете. И никакви оплаквания повече на майките". Запомних го за цял живот - никакви оплаквания от трудностите. С оплаквания артист не се става."

Люба помни още и злополучния менует в операта "Еврейката". Анастас Петров оставил момичетата зад кулисите да го чакат. Казал, че когато им дойде времето за танца, ще ги пусне да излязат. Захласнати в играта на артистите и на по-големите балерини, те пропуснали танца си.

"Г-н Петров пристигна запъхтян и ни изхвърли на сцената, като нареди да се разхождаме. Останахме само с мизансцен, без танц. След края на представлението ни извика в балетната зала: "Не можахте ли да чуете музиката си и без мен да излезете?" Това беше следващият урок от него - балетният артист освен да танцува, трябва да слуша музиката."

Анастас Петров не търпял също така гердани, гривни, панделки, висулки и фризури. Винаги намирал случай да развали или премахне съответния атрибут-кич.

По-късно, когато станали балетни артистки и играели вече главните роли, Петров продължавал да се скъпи на похвали и комплименти. Най-много можели да чуят: "Е, сега доволна ли си?" Което означавало, че и той е доволен.

от Люба КолчаковаВ театър "Балкан" се провеждали годишните продукции на детската балетна школа. Те се превръщали в събития за малките балерини и за майките, които се вълнували повече от децата.

 

 

"Като че ли чувам и днес Анастас Петров да произнася името й "Любка", с едва прикрита нежност и с подчертана /за пред чуждото ухо!/ привидна строгост. Навярно той, обучавал от най-ранна възраст любимата си ученичка в традициите на класическия танц, се боеше да не издаде бащинската си обич и уважението, което Колчакова бе извоювала дори пред него с безспорното си майсторство."

Ана Александрова - "Българският балетен театър", 1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух