напред назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Варна


През 1964 година започва Международният балетен конкурс във Варна. Това е голям успех за българския балет. Галина Уланова е поканена на първия и на няколко от следващите фестивали във Варна да бъде председател на журито. Нейното име привличало гости от цял свят. На нея и дамите й ставали на крака от уважение. Тя казала тогава на българските си колеги: "Вие ни изпреварихте". Защото Московският фестивал дори станал по-късно. След това учредили фестивалите в Токио и Париж, по модела на този в България.

"Била съм и на Московския балетен конкурс три пъти - веднъж като член на журито, два пъти - като гост. Там е по-различно. Болшой театър е една огромна сцена, която изисква голям замах, за да я обхванеш и като постановчик, и като изпълнител.

Българският конкурс си има своето очарование, защото е сред природата. Летният театър във Варна има чудесен фон - естественният декор на Морската градина.

Има нещо символично в това да гледаш млади изпълнители сред природата. Освен това, природата дава на изпълнителите по-голямо въображение, помага на фантазията и порива им", споделя още Люба Колчакова.

Много чужденци посещават варненския конкурс. Освен канените от Концертна дирекция гости, идват и посетители от любопитство, на свои разноски. Пък и сезонът, и градът са туристически.

В началото фестивалът се провежда всяка година, след това - на две години. "Все пак не всяка година се раждат таланти", коментира Колчакова.

Всички педагози работели по този конкурс. Ученичката на Колчакова Мариана Денева вземала премия в младша възраст, а след това станала примабалерина.

"И други мои ученици са получавали награди. Константин Дамянов след това отиде в Швеция и там остана като главен балетмайстор", доволна е балетната педагожка.

Въобще този фестивал е една своеобразна лаборатория. "Имаше едно любопитство в участниците - какво ще покажат другите, докъде са стигнали, какво може да се научи. Членовете на журито също опознаваха други страни и школи. Това е не само любопитно, но и полезно да го знаеш. Винаги научаваш нещо ново."

Колчакова си спомня за Баришников, състезавал се тогава в младша възраст. "С каква жадност гледаше по-зрелите майстори. Не можеше да го откъсне човек от сцената."

Нова и интересна била френската школа. "При нея обучението става бързо. На 16 години една балерина владее всички прийоми и, ако има талант и индивидуалност, се отличава отрано. Всички сложни технически неща се правеха с лекота - без напрежението, изписано на лицето. Докато руската школа е по-силова, атлетична, със силни, отривисти жестове.

Кубинската школа пък се отличаваше с друго, което се получава за сметка на музиката. Балетистите бяха повече на баланс. Като застанат на един палец, можеха два часа да стоят така, на един крак. В това време, докато балерината си покаже "майсторлъка", музиката спира. Така музиката се накъсва и лично мен това ме дразнеше.

Мисля, че музика и танц трябва да бъдат цялостно произведение и този баланс трябва да се прави, заедно с музиката. Да бъде балансът цел на цялостното произведение, това не го възприемам", коментира Колчакова.

Тогава обаче това правело впечатление. Публиката обича такива трикове. Тя ръкопляскала на всеки скок и поддръжка във въздуха, особено ако партньорът държи балерината с една ръка. Това вече се считало за голямо постижение.

Именно на такива медународни конкурси могат да бъдат видяни различните школи, майсторството на педагози, балетмайстори и танцьори.

Във Варна имало много вълнения. Люба разказва как на един от конкурсите от името на САЩ се явил танцьор - направо божествен! Всички били като зашеметени от играта на това момче. В паузата, когато журито се събирало на чай или кафе, всички били умислени. "Имах чувството, че си мислеха като мен: "Защо, когато аз съм играла на младини, нямах такъв партньор."

Започнал вторият тур, когато при журито дошъл уплашен администраторът на конкурса Емил Димитров. Извикал Уланова, нещо й казвал. Тя отишла при Люба разтреперена:

- Любочка, имате ли валидол?

Тя винаги си носела, защото се вълнувала по време на играта, особено на българите.

- Да, имам. Какво има, нещо лошо ли ти е?

- Не, не...

Късно вечерта след първия ден събрали българското жури. То винаги беше по-многобройно, от пет,шест или седем човека, в съответствие с бройката на чужденците. Казали им:

- Ще занижавате оценките на този човек. Той е внук на белогвардейския генерал Юденич. Емигрант е, роден в Сърбия.

Ситуацията била сложна. Момчето било блестящо, категорично за първа премия. А ги задължавали да му занижават оценките. Люба не написала по-ниска оценка. На членовете на журито от западните държави такова нещо не можели да кажат и Юденич пак имал най-високите оценки. Имало още едно много талантливо момче от Япония. Тогава вземали административно решение - да не се дава първа премия при мъжете. Дали на Юденич и на японеца втора премия.

Уланова се уплашила, защото ако даде на внука на генерал Юденич първа премия, какво ще й кажат в нейната страна.

"Това не би трябвало да има никакво значение за конкурса и за класирането, но такива бяха тогава времената. Западните колеги много добре разбраха, те не са глупави хора. А какво е виновен човекът, малко ли белогвардейци живееха и в България? При едни революции винаги става разместване на пластовете", коментира Люба. Тя дава пример с известния Масалитинов. По време на революцията МХАТ е бил на турне в Прага. Някои от колегите му са се върнали в Русия, други са останали в Прага, а той е дошъл в България.

Люба казва, че трябва да бъде запомнено името и на Владимир Василев, който единствен досега е вземал Голямата награда на Варненския балетен конкурс, а след това се проявил и като балетмайстор. "Изумителен творец! Поставям го след Уланова."

А иначе всяко поколение дава своите таланти. И в никакъв случай не бива постигнатото от тях и традициите да бъдат подлагани на забрава.

 

 

"Значението на Международния балетен конкурс във Варна расте непрекъснато, както по отношение на благородната мисия в откриване на нови млади балетни таланти, така и в укрепване на най-напредничавите хореографски тенденции, изразени в показаните на втория тур съвременни произведения и в обмяната на мнения по време на теоретичната конференция, съпровождаща по традиция конкурса...

Особена похвала заслужава дългогодишната примабалерина на софийския балет з.а. Люба Колчакова, единствен педагог от Българското хореографно училище, подготвил своя ученичка за конкурса. В такъв смисъл високата награда на Мариана Денева е награда и за правилната и всеотдайна работа на Колчакова."

в-к "Народна култура", 1 август 1970 г.

"Поуки и успехи" - Ана Александрова

 


напред горе назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух